Bulgarian

ЗА ПЕТ МИНУТИ ДО ЛУНАТА
Янош Ласкфи
(Öt perc alatt a holdra)

Този едва петминутен път от техническия отдел
на кметството, нагоре по хълма,
после по мостчето – отдясно са средновековните
руини, отляво Полувисшето училище, в едната ми ръка
– ръчната чанта, а в другата – кофата за боклук
Последно споменатата е чисто нова, лъскава и матова,
все още пресни са по тялото й белезите от раните на шприцоването,
докато я нося, капакът й доволно джавка,
кой би предположил, че ще си имам собствен дом, с градина,
нещо повече в градината си – кофа за боклук, и мъкна
доказателството за статута ми на собственик, тежкият
и главно безобразен товар в краката ми се удря,
малко настрани държа я, така поставена е на изпитание
ръката ми от лакътя надолу
Междувременно въздига се във въображението ми,
всичкият онзи боклук, с който през идните години
ще я запълваме, грамада импозантна,
май почти непреработима,
По хълма нагоре пътешествам си със тази цилиндрична
матовочерна вещ, нося я нагоре, носи ме
нагоре, както онзи, отвътре празен снаряд
пътниците си до Луната в романа на Верн

преведе Николай П. Бойков

АБСОЛЮТНОТО ВКУСВАНЕ
(Abszolút ízlelés)

на Люсиен Нуле

Да вписваш, да се вчиташ във пейзажа.
Да вписваш, да вчиташ себе си.
Да гледаш облаците.
Не защото гледат ги мнозина,
не защото гледат ги малцина,
то гледането няма нищо общо с много,
ни с малко.
Да чакаш горното как после
ще вписва, ще се вчита в долното.
Сега във виното ти първата дъждовна
капка се вписва, се вестява.
Сега вкусваш, сега четеш
известието й.

НА ШВЕДСКИ
(Svédül)

Седя си гол чета и отмалял съм
полека тази нощ-восък ме вкочанява
но изведнъж ме хваща срам
защото книгата е като широко отворен прозорец
и отгоре на всичко написана е от момиче
за късмет мисля си гащи
търсейки преди да си легна
на шведски е написана
а пък на шведски и дума не разбирам
така онази която от книгата ме гледа
ще има шанс да не разбере унгарската ми голота

преведе Николай П. Бойков

РОЕНЕ НА СТАФИДИ
(Mazsola)

Във всяко кътче на апартамента
откриваме стафиди.
Нещо щом се закачи отдолу на подметките
на чехлите и явно не е кабърче,
защото не потраква, а
се залепва меко върху прага,
то значи имаме си работа
със сплесната на питчица стафида.
Това се случва и по други начини
и – без да възхвалявам блясъка
на домакинството ни – мога да твърдя:
човек ако напипа малка гърбица
под мушамената покривка, ако подмести
мебел от стената, ако забележи подобно на муха
петно по някоя завивка или пък ако отчопли
от ъгъла на чекмеджето някое валмо от прах-
косми-семки-люспи-кабърчета, или ако извади
някоя от бебешките дрешки току-що изгладени,
без съмнение ще се натъкне на едно или повече
зърна стафиди.
Не може напоследък да отвориш книга,
без да погледне най-нахално някое изсъхнало
разплескано лице стафида. Рано или късно ето виж го
плува на повърхността на супата, друго пък се скрива
в пъстрия букет на зеленчуците, а неотдавна, докато
преглеждах всекидневната кореспонденция, познайте
от едно писмо какво изпадна, и ще се учудя ако някога
все пак изчезнат.
Преди известно време, кой ги знае откъде,
взеха да се ръсят върху жена ми, легнала във ваната,
после заплющяха все по-силно,
сякаш че от кошница изсипват
гроздови зърна съвсем изсъхнали.
Те като дребни белези покриха
росната й кожа – тя една се виждаше
под тях.
Аз не съм любител на стафиди
и в други случаи оставям на децата
да ги изкълват, ала сега разбирате, че сам
обрах с език от настръхващото през секунди тяло
дебелата пикантно-лепнеща покривка.

ПЕТ ЧИФТА
(Öt pár)

Когато си купих пет чифта чорапи
(на едро ги дават по евтино)
от китаеца малък с усмивка
и посребрени коси
нищо особено не си помислих
само: странно ето и те побеляват
странно и тези китайци
с две думи това
което всеки би си помислил
но когато ми се наложи
чорапите да изпера
петнадесет пъти ги плакнах с вода
и петнадесет пъти
течеше водата от черна по-черна
да произвеждаш черни чорапи
оказва се не е проблем
вземи едни бели боядисай ги в черно
но обратното също изглежда лесно
взимаш черни и просто переш ги до бяло
ето как уж невзрачното човешка сила
създава перпетуум-мобиле като Сизиф
търкалям аз топката в чисти вода
да китаеца малък с посребрени коси
знаеше нещо за суетата
и скрил в чорапите своето знание ми го предаде

ГРАДЪТ НА ДВОЙНИЦИТЕ
(A hasonmások városa)

В града на двойниците
никой не е себе си
познатите ако ги заговориш
се смеят странно и повдигат рамене
би могъл да сметнеш клиента влязъл
в магазина за някого от персонала
за артисти хората от идващата публика
за чистещия офиси не знаеш
не е ли директорът
доктора отнасят на носилка
пожарникарят пък подпалва
полицаите неистово се карат
стъкларят по стъклата хвърля камъни
а на погребение може и да се окаже че поднасяш
на починалия съболезнованията си

В града на двойниците по-добре внимавай
ще се забъркаш в нещо без да си разбрал
на улицата може за крадец
или джебчия да те вземат и дори
да види в тебе някой бащиния си убиец
Макар и рядко може да се случи непознат
ръка да ти целува с благодарност
за покровителството
Опасно място е това недей да ходиш там
ако все още помниш кой си

САМО ОНЗИ
(Csak az)

Само онзи останал на терасата
болт ме безпокои
колкото пъти излизах
все го настъпвах
потъваше в гумената
подметка на чехлите ми
и си представях автоматично
бавно изрязващия се отпечатък
врязан
с вид на гъсеница
изритвах го към стената
иззвънтяваше
все още е някъде там
в паметта ми търкаля го вятър
сякаш чувам подрънкване
на дребни монети
да домързя ме
да се наведа макар
да усетих раздразнение
то се загнезди в главата ми
грапав
отпечатък неизгладим
но дали
в материята на мозъка
е проблемът?
какво всъщност
ме отделя от него: юрган и стъклена
безшумно отваряща се врата
и би ли могло нещо да му се случи
щом нито град нито сняг накърняват
идеалната негова сплав
и пак в полусън нагоре-надолу
търкаля се болтът който знам че е там
а пък някъде липсва

СПРАВЕДЛИВА ЗАЩИТА
(Jogos önvédelem)

Я.О.-мотив

Двадесет години вече уча
как да побеждавам другите
къде са на човека уязвимите места
поддаващите сухожилия
къде из крайниците се е скрила
мишената със центъра на тежестта
какво постигнах – само перчене
и приятелски преборвания
всеки може безнаказано да ме удари
(и ти ако решиш опитай)
като отвора на чувал аз стягам сфинктера си
стомахът ми потрепва като увиснал на конец
разтреперан съм на пръстите до връхчетата
не мога името си да изпиша правилно
не съм добър а само съм безпомощен
към загубата на съперника не се стремя отчаяно
а пък от своята не се боя достатъчно
докато ме млатят дръгливи пубертети
един магнитен диск
записва всяка грешка на противника
и съответно верните реакции
всички параметри
ритъма вложената сила посоката на движението
знам как да победя ала не мога
което значи че не знам
така в теория угасва дълго трупаната практика
и даже тайно ми харесва
че ме унижават
че целият съм в кал

ДА БЪДЕШ ФОКУСНИК
(Bűvésznek lenni)

да бъдеш фокусник е забавление,
прибира се захвърля чанта,
но тя не тупва на земята –
превърнала се в пъстра кърпа
отлита леко като дим,
за обед от ръкава вади
яйца с дузини, делничният вестник
изхвръква после от ръцете му
с криле на куриерски гълъб,
поиска ли си, ляга с гръб,
прилепнал към тавана и заспива там,
а сутринта се буди отпочинал,
и както се прозява от устата му,
се сипят заблестели крушки.
Но да си фокусник понякога е тежко,
опита ли цилиндъра да сложи,
от него сигурно ще се изтърсят
котка или заек на главата му,
гроздът в облак прах ще се разпадне
като пудра захар изпод пръстите,
за носна кърпа, ако бръкне,
в ръката му часовник ще затрака.
Той може да извърши сума лудории,
но не желае: като цар Мидас,
призванието му е наказание,
и апатичен фабрикува чудеса

преведоха Петър Чухов и Николай П. Бойков